Мартин КОСТАДИНОВ, Тема Спорт  Аспарух Никодимов е една от най-ярките фигури

Мартин КОСТАДИНОВ, " Тема Спорт "

 Аспарух Никодимов е една от най-ярките фигури в историята на ЦСКА и единственият българин, взел участие в полуфиналната фаза на Купата на европейските първенци и като футболист, и като треньор. Паро е роден в софийското село Богьовци, а през 1964 година, когато е на 19, е притеглен от столичния Септември на " Българска войска ". Малко след идването му в Борисовата градина стартира и първата сериозна реорганизация на стадиона. Тя се прави поетапно в интервала 1965-67 година, като от остарялото оборудване отчасти е непокътнато главното помещение и наименованието " Народна войска ". Построени са нови трибуни за 32 000 фенове, струнобетонна козирка над централната естрада, отворени са няколко входа, преасфалтирани са алеите и е направена нова ограда на комплекса. Поставено е електронно светлинно табло. В идващите десетилетия ЦСКА написа едни от най-славните глави в своята история, а неведнъж основен воин е точно Никодимов. Говорихме с Паро дни след последния мач на ЦСКА в сегашния тип на " Българска войска " преди идната огромна реорганизация на стадиона.

Г-н Никодимов, какви страсти изпитахте, гледайки последния мач на стадион " Българска войска " в сегашния му тип сред ЦСКА и Лудогорец?

- Беше доста прочувствено, само че това е естественият ход на събитията. Когато отидох като боец в ЦСКА, след 1-2 години направиха огромен ремонт. И в този момент тази епоха, моята, си отиде. Тя беше една от най-успешните в историята на ЦСКА, изключително в интернационален проект. Защото преди нас тимът на ЦДНА беше ставал 12 пъти първенец за 15 години, след това ставахме малко по-рядко първенци, само че в Европа бяхме доста мощни. Три полуфинала за КЕШ и КНК, отстранени настоящи европейски първенци. Така че беше един доста прекрасен интервал за историята на ЦСКА, само че може би е пристигнало времето за нова епоха, както беше малко откакто пристигнах в клуба.

Какво представляваше остарялото оборудване преди ремонта през 1965-67 година и какъв брой сензитивна бе смяната на новия стадион?

- Другият стадион беше към този момент старомоден, както се споделя - с дървени пейки като дълги летви. След това съществено го стегнаха, сложиха козирка, електронно табло, в бранш А пейките бяха от дебела пластмаса. С тях беше много по-добре, макар че имаше моменти, в които публиката ги изкъртваше и ги хвърляше по пистата при неодобрение от съдиите или играта.

Според доста източници дуелът против Хамбургер за Купата на УЕФА (1:4) през 1991 година е най-посетеният в историята на " Българска войска " с близо 40 000 фенове по трибуните. Тогава вие сте треньор. Според други обаче на откриването на новия стадион през 1967 година, когато ЦСКА посреща Добруджа в шампионата (5:1), а вие сте на терена като футболист, участват също толкоз фенове - близо 40 000. Можете ли да потвърдите тази численост от мача с Добруджа?

- Спомням си този мач, да. Бихме ги доста, 5 гола им вкарахме. Да, в реалност имаше ужасно доста хора и на този мач, еуфорията беше огромна. Но по тези времена ние имахме по 3-4-5 хиляди фенове на тренировките, пък какво остава за мачовете. Особено когато беше хубаво времето, на стадиона все едно, че всеки ден имаше мачове. Хората идваха в парка хем на разходка, хем да погледат малко и по този начин и се поопознавахме с публиката. Правехме контакти и бяхме като едно огромно семейство.

Връщайки се обратно във времето, кои са най-ярките ви мемоари от стадион " Българска войска ", където е минала солидна част от вашия живот?

- Не мога да отлича най-ярки, тъй като аз в продължение на дълги години бях всеки ден на стадиона. Това ни беше втори ли, първи ли дом. Май повече първи за огромен интервал във времето. След реконструкцията направиха там хотелска част, ресторант и започнахме и на лагери да оставаме на " Армията ". Прекарвахме в действителност ужасно доста време на стадиона. Тренираше се много, постоянно имахме двуразови занимания. Даже аз като станах треньор, бях въвел и триразови - и вечерта сме имали тренировки. Беше тежко за момчетата, само че като излизаха на терена, нямаха прекъсване и който идваше, го сгазвахме. Много рядко се случваше да не успеем да спечелим някой мач.

За разлика от в този момент, тогава в реалност гостуващите тимове изпитват същински боязън и смут от визитите на " Българска войска "...

- Как няма? Ядяха пердах като... Трябва крепко да се тренира и крепко да се играе. ЦСКА всеки мач би трябвало да е на равнище. Няма време за разпределяне. Едно време конкуренцията беше извънредно огромна. За страдание, през днешния ден не виждам особена конкуренция, като се изключи че всички са еднообразно слаби.

На " Българска войска " е реализирана и най-изразителната европейска победа на ЦСКА - 9:0 над финландския Хака Валкеакоски. Какво чувствахте на терена по време на дуела?

- Мисля, че вкарах два гола в този мач.Зарадвахме публиката, само че въобще не сме се концентрирали върху резултата. Ние си вършим работата. Както споделих, поради голямата конкуренция трябваше да си на педали непрестанно, другояче ще изпаднеш от състава. Постоянно някой от запасите ти диша във врата.

Най-големите европейски мачове на ЦСКА обаче не се играят на " Армията ", а на " Васил Левски ". Отстраняванията на Аякс, Ливърпул...

- Да, това е обикновено. Не може на европейски мач, на който знаеш, че ще дойдат 50-60 хиляди, да го сложиш на " Армията ". И от финансова позиция не е вярно, и за почитателите няма да е добре. Но ние се чувствахме удобно и на този стадион, тъй като сме играли доста мачове там. Пък и е покрай " Армията ", тъй че усещахме, че сме си у дома.

Въпреки това допускам ще се съгласите, че европейските вечери на " Армията " имаха свой-собствен неповторим дух...

- Определено. Усещал съм го и като футболист, и като треньор. Но истината е елементарна. Ситуацията се основава от публиката и от играчите на терена. Феновете на ЦСКА постоянно са на равнище, и тези долу на игрището, като са на равнище, и става тази магия, това торнадо, което няма прекъсване и опустошава всичко по пътя си. С това идва и самочувствието и симбиозата става още по-силна. И това в действителност се усещаше от хората в клуба.

Какво ще донесе на ЦСКА идната огромна реорганизация на " Българска войска "?

- Това сигурно ще е отлично за почитателите, които ще могат доста по-спокойно да вървят на стадиона, да водят децата си на мачовете. За футболистите пък ще донесе огромно самочувствие, помня по какъв начин ние се чувствахме, когато стъпихме на " Армията " след ремонта. За страдание, това няма да помогне за моженето или неможенето на играчите. Не става единствено с кураж от трибуните. Така че се надявам, когато живот и здраве отвори порти новият стадион, ЦСКА да наподобява по този начин, както му приляга. Да се печелят мачове, титли, почитателите да са удовлетворени и " Армията " да е цялостна.